Кои са староверците-некрасовци (липованите)?

Староверци, старообредци, некрасовци, липовани

Всички тези имена описват близки, но не еднакви неща. Староверци (или старообредци) е общото название за православните, отхвърлили реформата на патриарх Никон от 1653–1656 г. Некрасовци са потомците на казаците на атаман Игнат Некрасов, изселили се от Русия след 1708 г. Липовани наричат староверците в Румъния и Дунавската делта.

За името „липовани“ има различни обяснения. Според едно от тях то идва от липовото дърво, от което староверците правели икони и лодки. Според друго идва от селището Липовень.

Самите хора често предпочитат по-просто име. В Татарица например мнозина се определят просто като „руснаци“.

Две течения на вярата

Според етноложката Елис Еролова, автор на статия в „Българска етнография“, у нас съществуват две основни течения:

• Поповци, наричани още липовани. Те признават Белокриницката йерархия, т.е. имат свещеници и епископи.
• Безпоповци, т.нар. „казаци“. Те дълго време отхвърлят църковната йерархия. През 2003 г. част от тях признават Новозибковската митрополия в Русия.

Знаци на старата вяра

Староверците се кръстят с два пръста, а не с три, и почитат осмолъчния кръст. За броене на молитвите и поклоните използват лестовка, кожена броеница с характерна форма. Богослужението следва дореформените книги, а празниците се отбелязват по стария (юлианския) календар. Затова Покров Богородичен в Казашко се празнува на 14 октомври.

Облекло и външен вид

Мъжете традиционно носят брада, а жените дълга сплетена коса. Облеклото се различава по села. В Казашко жените носят сарафан, дълга рокля без ръкави, и покриват главата си. В Татарица се носят блуза и пола. Тъканият цветен колан има символично значение: той разделя тялото на „чиста“ и „нечиста“ половина.

Бит, трапеза и забрани

Основният поминък винаги е бил риболовът, смятан за „чист“ занаят. На трапезата има риба и различни ястия от тесто, а традиционни напитки са виното и чаят. Тютюнът е забранен. Според стар разказ, ако гост запали цигара в дома, стаите трябвало да се пребоядисат. Съществуват строги представи за чистота в дома и в обреда.

Празници по стария календар

Празниците в Казашко следват стария (юлиански) календар. Коледа се празнува на 7 януари, с пелмени и борш на трапезата. „Старата Нова година“ е на 14 януари. Тогава не малките, а големите „сурвакат“ със зърна жито, царевица и ечемик за плодородие. Никулден е на 19 декември, а храмовият празник Покров на 14 октомври. Масленица, изпращането на зимата с блини, съвпада със Сирни заговезни.

Език и песни

Общността говори южноруски диалект с корени в XVIII век. Той е запазен въпреки училището и медиите. Песните разказват за гоненията и скитанията. В Казашко ги пази фолклорната група „Калинушка“, а в Татарица подобни групи.

Кръщене, сватба и помен

Кръщенето е на 40-ия ден или по-рано, ако детето е болно, и е важен момент на приемане в общността. Дълго бракове се сключват само вътре в общността. Тази практика отслабва от средата на XX век. Помените се правят на 3-тия, 9-ия и 40-ия ден и на годишнина.

Видео

14:16

8:03

Често задавани въпроси

Каква е разликата между староверци и липовани?

Староверци е общото название за православните, отхвърлили реформата на патриарх Никон. Липовани наричат староверците в Румъния и Дунавската делта.

Колко пръста използват староверците при кръстене?

Два пръста, според дореформената традиция. След реформата на Никон официалната църква въвежда трипръстното кръстно знамение.

Къде живеят староверци в България?

В две общности: Казашко (община Варна) и Татарица (някога село, днес квартал на Айдемир, Силистренско).

Публикувано: 27 септември 2026 г.

Източници (6)

• „Руските старообредци в България“, Е. Еролова, „Българска етнография“
• „За казаците от Татарица и за събратята им липовани“, Портал Силистра
• Казашко, Уикипедия (CC BY-SA 4.0)
• „Кметица атаман командва във варненското село Казашко“, Moreto.net
• „Казашко – „руското“ село в България пази стари традиции“, БратБг
• Казашко - Варна, официална страница във Facebook