История на село Казашко: от некрасовците до днес

Разколът: защо староверците напускат Русия

През 1653–1656 г. московският патриарх Никон провежда църковна реформа. Богослужебните книги се поправят по гръцки образци, двупръстното кръстно знамение се заменя с трипръстно, а част от обредите се променят. Много вярващи отказват да приемат новото и остават верни на „старата вяра“. Така се появява названието староверци (старообредци).

Гоненията срещу тях се засилват в края на XVII век. По времето на Петър Велики се добавят нови повинности и европеизация на бита, включително прословутото бръснене на брадите. Хиляди староверци бягат към покрайнините на империята и отвъд нейните граници.

Казаците на Игнат Некрасов

Част от бежанците намират убежище сред донските и кубанските казаци. След потушаването на Булавинското въстание през 1707–1708 г. казашкият атаман Игнат Некрасов извежда своите хора от Русия. Първо те се установяват в Кубан, а по-късно в земите на Османската империя, по поречието на Дунав, в Добруджа и отчасти в Мала Азия. Потомците им стават известни като некрасовци. В Румъния староверците наричат липовани.

„По-склонни бяха да им отрежат главата, отколкото брадата“. Така и днес в Казашко разказват за старците от първите поколения.

От Влашко до Варненското езеро

Във Влашко и Северна Добруджа общността живее дълго необезпокоявана. През 1894 г. в Румъния е приет нов закон за гражданската регистрация. Староверците го смятат за посегателство срещу вярата и група старци се оплакват на министъра, но той отхвърля исканията им. Тогава съветът на старейшините решава да изпрати хора от село Саръкьой на преговори с българското правителство.

На 16 ноември 1897 г. Матвей Русов повежда група мъже към София. Там ги приемат радушно, но им поставят условие: да съберат поне 100 семейства, за да имат свое селище и собствени регистри за родените и починалите. Старците имат и свои искания. Искат децата да учат черковнославянски и църковно пеене, а селото да има своя църква с пет-шест камбани.

През 1905 г. Матвей Русов тръгва със семейството си от Саръкьой, окръг Тулча. Пътят го отвежда до северния бряг на Варненското езеро, където се установява и започва да лови риба. Смятан е за основател на селото. След него пристигат семейства от Тулча, Журиловка и Каркалиу.

1908 г.: „Казашка махала“

През 1908 г. селището вече има над 50 къщи. С указ на княз Фердинанд I то е признато за населено място под името „Казашка махала“. През 1937 г. Министерството на благоустройството одобрява благоустройствения му правилник. През 1935 г. е построен храмът „Покров Богородичен“, който и днес е духовният център на селото.

С указ № 50 от септември 1924 г. цар Борис III дава на казаците допълнителна земя източно от селото. Там днес са къщите източно от улица „Ясен“. През 1927 г. Варненската окръжна инспекция разрешава да се открие частно казашко училище за 20 деца. Селяните построяват дъсчена барака за него. Първият учител е дяконът Феодор Прокопов. Училището се нарича „Славянско училище“ и в него се учат четене, писане и черковнославянски език. Два пъти седмично идва и български учител по аритметика и български език.

Местните помнят и посещенията на цар Борис III. Той идвал на лов в тръстиките и за риба с казаците. Според преданието той наредил да се построи шосето до Варна.

Войната и заминаването през 1946 г.

Според местните спомени през зимата на 1944/45 г. в Казашко е приет цял ешелон руски и украински войници, много от тях ранени. Селяните ги лекуват, хранят и ги водят в руските си бани. Разказва се, че и генерал Фьодор Толбухин, по-късно маршал, се е молил пред старите икони в казашката църква. Прозорчето на къщата, през която е гледал, днес е в музея на селото.

През 1946 г. в Казашко пристига представител на СССР и кани всички желаещи да се върнат в „старата родина“, като им обещава земя. Около 60 семейства приемат. По архивно изследване на А. Пригарин (2024) тази вълна обхваща около половината от староверците в България, от Казашко и от Татарица. Те се заселват в днешна Украйна, около Херсон и Николаев. Така роднините от Казашко днес са пръснати между Украйна, Молдова, Русия и Сибир.

Първата българска снаха

Дълго време общността е затворена и смесени бракове не се допускат. През 1949 г. казакът Карней Григоров довежда първата българска снаха, Живка. Оттогава селото постепенно става смесено. В много семейства днес се празнуват и староверските, и православните празници.

Казашко от 1952 г. до днес

От 1944 до 1966 г. кмет на селото е донският казак Владимир Малахиев. По негово време селото е електрифицирано (1950 г.), получава питейна вода (1956 г.) и са построени сградите на училището и читалището. През 1952 г. селото официално получава името Казашко и е построена новата сграда на училището. През 1956 г. част от семействата заминават за СССР с втора изселническа вълна. През 1958 г. е основано народното читалище „Михаил Шолохов“. Днес Казашко е най-малкото населено място в община Варна, с около 400 жители. Селото е младо, с много семейства с малки деца. През 2016 г. историята му е събрана в книгата „Казашко – минало, настояще и бъдеще“, а за селото е заснет и документалният филм „Една душа“. През 2019 г. в сградата на старото училище е открито неделно училище по руски език. От 2000 г. кмет на селото е Гергана Петкова. Тя е магистър по богословие и основателка на Центъра на казашката култура. Според публикация в Blitz.bg в годините на социализма селото едва не е било преместено и оцелява след намеса от съветска страна. То пази Център на казашката култура, фолклорната група „Калинушка“ и големия летен празник, Деня на моряка и рибаря.

Видео

38:29

4:49

Често задавани въпроси

Кога е основано село Казашко?

Първите заселници пристигат през 1905 г. водени от Матвей Русов. През 1908 г. селището е признато официално под името „Казашка махала“.

Защо селото се казва Казашко?

Основано е от потомци на казаци-некрасовци, староверци, избягали от Русия. Първото официално име е „Казашка махала“, а от 1952 г. селото се нарича Казашко.

Колко семейства заминават за СССР през 1946 г.?

Около 60 семейства. Те се заселват около Херсон и Николаев в днешна Украйна.

Публикувано: 27 септември 2026 г.

Източници (9)

• Казашко - Варна, официална страница във Facebook
• Казашко, Уикипедия (CC BY-SA 4.0)
• „Бежанци от Руската империя основали Казашко“, В. Роев, „Стандарт“
• „Един есаул пази наследството на донските казаци край Варна“, Е. Василева, Dnes.bg
• „Есаулът на варненското село Казашко“, Provaton.bg
• „Село Казашко е като магнит за руснаци и западняци“, Кр. Маринова, „Труд“
• А. Пригарин, „Реэмиграция старообрядцев из Добруджи: «болгарский» этап 1946 г.“, 2024
• „Гергана Петкова – една необикновена жена“, М. Игнатов, Blitz.bg
• „Изгубени във времето“: Руското село в България, bTV