Защитена местност · Натура 2000
Източно от селото, на северния бряг на Варненското езеро, се простира най-големият тръстиков масив по езерото. От 1995 г. той е защитена местност, а днес е част и от европейската мрежа „Натура 2000“. Тук гнездят водни бикове и чапли, зимуват хиляди водолюбиви птици, а под водата живеят и морско конче, и змиорка.
Жив разрез
Разходете се от сушата през тръстиките и плитчините до откритата вода и под нея. Докоснете животно или растение, за да научите повече. С бутоните за сезон ще видите кой кога е тук: през пролетта и есента минават прелетните птици, а през зимата езерото се пълни с гости от севера.
Всеки вид в разреза се отваря с клик или докосванеРазрезът е художествен: размерите и разстоянията не са в мащаб.
Атлас
75 вида, подбрани от официалния стандартен формуляр на зоната „Натура 2000“, доклада на РИОСВ – Варна, консервационните цели на МОСВ и научни изследвания на езерата. Числеността на птиците е по стандартния формуляр за цялата зона „Варненско-Белославско езеро“ (4687 хектара, около 47 км²). Червеният етикет означава, че видът е посочен конкретно за Казашко. Сивият етикет означава историческо сведение за целия езерен комплекс.
Botaurus stellaris
Най-трудно забележимата птица в тръстиките. При опасност застива с вдигнат нагоре клюн и се слива със стъблата. Мъжкият се издава с дълбок, бучащ зов, който се чува отдалеч.
Казашко: Посочен е сред гнездящите в защитената местност птици.
Източник: Натура 2000, стандартен формуляр · ЕкоВарна
Ixobrychus minutus
Най-малката чапла в Европа, колкото гълъб. Катери се по тръстиката, като хваща по няколко стъбла с пръстите си.
Казашко: Посочен е сред гнездящите в защитената местност птици.
Източник: Натура 2000, стандартен формуляр · ЕкоВарна · РИОСВ – Варна, 2021
Ardea cinerea
Стои неподвижно в плитчините и чака рибата, после удря светкавично с клюна. Лети с прибрана във форма на S шия.
Източник: Натура 2000, стандартен формуляр
Ardea purpurea
По-тъмна и по-стройна от сивата чапла, с ръждиви шия и гърди. Предпочита гъстата тръстика пред откритата вода.
Източник: Натура 2000, стандартен формуляр
Ardea alba
Изцяло бяла и почти колкото сивата чапла. Често остава край езерото и през зимата.
Източник: Натура 2000, стандартен формуляр
Egretta garzetta
Бяла, с черен клюн, черни крака и жълти пръсти, сякаш е обула жълти пантофки. С тях разравя дъното, за да подплаши рибките.
Казашко: В доклада на РИОСВ – Варна е сред видовете, които могат да се наблюдават в местността.
Източник: Натура 2000, стандартен формуляр · РИОСВ – Варна, 2021
Nycticorax nycticorax
Набита чапла с черни теме и гръб и червени очи. Излиза на лов привечер и през нощта.
Източник: Натура 2000, стандартен формуляр
Ciconia ciconia
Над езерото минава прелетният път Via Pontica, а зоната е „тясно място“, където ятата се сгъстяват. Всяка есен над нея прелитат до 50 000 бели щъркела.
Казашко: По данни на РИОСВ – Варна местността е от важно значение за вида по време на миграция.
Източник: Натура 2000, стандартен формуляр · Key Biodiversity Areas · РИОСВ – Варна, 2021
Platalea leucorodia
Клюнът ѝ завършва с широка „лопатка“. С нея прецежда водата, като върви бавно и маха глава наляво-надясно.
Източник: Натура 2000, стандартен формуляр
Pelecanus crispus
Една от най-големите летящи птици в света, с размах на крилете над 3 м. Сребристобял, с къдрави пера на тила.
Източник: Натура 2000, стандартен формуляр · Key Biodiversity Areas
Pelecanus onocrotalus
По време на размножаването белите му пера добиват розов оттенък. Лови рибата в група: ятото обкръжава пасажа и го изтласква към плитчините.
Казашко: По данни на РИОСВ – Варна местността е от важно значение за вида по време на миграция.
Източник: Натура 2000, стандартен формуляр · РИОСВ – Варна, 2021
Microcarbo pygmaeus
Зоната е от световно значение за зимуването на малкия корморан, тук се събират до 2 500 птици. Често стои на колове с разперени криле, за да ги изсуши.
Казашко: По данни на РИОСВ – Варна местността е от важно значение за вида по време на миграция.
Източник: Натура 2000, стандартен формуляр · Key Biodiversity Areas · РИОСВ – Варна, 2021
Phalacrocorax carbo
Отличен гмуркач, който гони рибата под водата. Перата му не са напълно водоустойчиви, затова след лов ги суши на слънцето.
Източник: Натура 2000, стандартен формуляр
Cygnus olor
Разпознава се по оранжевия клюн с черна гърбица. Плува с извита шия и често с повдигнати като платна криле.
Източник: Натура 2000, стандартен формуляр
Cygnus cygnus
Зимен гост от севера. Има жълт клюн с черен връх и изправена шия. Гласът му е звучен, като тръба.
Източник: Натура 2000, стандартен формуляр
Anser albifrons
Разпознава се по бялото петно в основата на клюна и черните напречни ивици по корема. Зимува на ята по Черноморието.
Източник: Натура 2000, стандартен формуляр
Branta ruficollis
Една от най-красивите гъски в света, в черно, бяло и тухленочервено. Почти цялата ѝ световна популация зимува по западния бряг на Черно море.
Източник: Натура 2000, стандартен формуляр
Anas platyrhynchos
Най-познатата дива патица. Мъжкият има метално зелена глава и бяла огърлица, а женската е кафява на петна. Гнезди тук.
Казашко: В доклада на РИОСВ – Варна е сред видовете, които могат да се наблюдават в местността.
Източник: Натура 2000, стандартен формуляр · РИОСВ – Варна, 2021
Aythya nyroca
Тъмнокестенява патица с бяло подопашие. Мъжкият има бели очи. Крие се по края на тръстиката и е един от видовете, заради които езерото е „ключово място за биоразнообразие“.
Източник: Натура 2000, стандартен формуляр · Key Biodiversity Areas
Oxyura leucocephala
Рядка патица с бяла глава, подут син клюн (при мъжкия) и щръкнала нагоре опашка. Застрашен вид в световен мащаб.
Източник: Натура 2000, стандартен формуляр · Key Biodiversity Areas
Fulica atra
Черна, с бял клюн и бяла „челна плочка“. През зимата се събират хиляди. Гнезди и в тръстиките край брега.
Казашко: В доклада на РИОСВ – Варна е сред видовете, които могат да се наблюдават в местността.
Източник: Натура 2000, стандартен формуляр · РИОСВ – Варна, 2021
Gallinula chloropus
Червен клюн с жълт връх и бяла ивица по хълбока. Докато плува, кима с глава при всяко загребване.
Източник: Натура 2000, стандартен формуляр
Rallus aquaticus
Сплеснатото тяло му позволява да се промъква между стъблата. По-често се чува, отколкото се вижда. Гласът му е квичащ, почти като на прасенце.
Източник: Натура 2000, стандартен формуляр
Podiceps cristatus
Известен със сватбения си танц. Двойката се изправя една срещу друга във водата, клати глави и си поднася водорасли.
Казашко: През май 2021 г. е установена двойка в района на Казашко.
Източник: Натура 2000, стандартен формуляр · МОСВ, 2024
Tachybaptus ruficollis
Малка, кръгла птица, която при опасност просто потъва и изплува далеч оттам. Гнезди на плаващи купчинки растения.
Казашко: Обитава мочурищата и блатата около Казашко.
Източник: Натура 2000, стандартен формуляр · МОСВ, 2024
Gavia stellata
Гмуркач от северните тундри. Плува ниско във водата с леко вирнат нагоре клюн.
Казашко: Наблюдаван е край Казашко на 2 май при теренните проучвания за зоната.
Източник: Натура 2000, стандартен формуляр · МОСВ, 2024
Circus aeruginosus
Лети ниско над тръстиките с криле, вдигнати като плитко V, и оглежда за плячка. Гнезди на земята, скрит в тръстиката.
Казашко: В доклада на РИОСВ – Варна е сред видовете, които могат да се наблюдават в местността.
Източник: Натура 2000, стандартен формуляр · РИОСВ – Варна, 2021
Pandion haliaetus
Единственият наш грабливец, който се храни само с риба. Спуска се във водата с краката напред и я хваща с ноктите си.
Източник: Натура 2000, стандартен формуляр
Haliaeetus albicilla
Най-големият орел в Европа, с бяла опашка и масивен жълт клюн. Размахът на крилете му е над 2 м. Зимува край големи водоеми.
Източник: Натура 2000, стандартен формуляр
Alcedo atthis
Синьо-оранжева светкавица над водата. Дебне от клонче или стъбло и се гмурка с главата напред за дребни рибки.
Източник: Натура 2000, стандартен формуляр
Merops apiaster
Една от най-пъстрите ни птици. Гнезди в дупки, изкопани в песъчливи откоси, и лови пчели и други насекоми в полет.
Източник: Натура 2000, стандартен формуляр
Himantopus himantopus
Има едни от най-дългите крака спрямо тялото сред птиците: розови „кокили“, с които гази дълбоко в плитчините. Гнезди в зоната.
Източник: Натура 2000, стандартен формуляр
Recurvirostra avosetta
Тънкият му клюн е извит нагоре. Храни се, като го движи встрани във водата като коса. Тук е четвъртото по големина гнездово находище на вида в България.
Казашко: В доклада на РИОСВ – Варна е сред видовете, които могат да се наблюдават в местността.
Източник: Натура 2000, стандартен формуляр · Key Biodiversity Areas · РИОСВ – Варна, 2021
Sterna hirundo
Стройна птица с черна шапчица, червен клюн и раздвоена опашка. Зависва във въздуха и се хвърля във водата за риба.
Източник: Натура 2000, стандартен формуляр
Aythya ferina
Мъжкият има кестенява глава, черни гърди и сив гръб. Гмурка се за водни растения и дребни животни по дъното.
Казашко: В доклада на РИОСВ – Варна е сред видовете, които могат да се наблюдават в местността.
Източник: Натура 2000, стандартен формуляр · РИОСВ – Варна, 2021
Ardeola ralloides
Малка охрено-жълта чапла. Когато литне, изведнъж „побелява“, защото крилете ѝ са бели. Гнезди в зоната.
Източник: Натура 2000, стандартен формуляр · ИАОС, регистър
Plegadis falcinellus
Тъмна птица с дълъг, извит надолу клюн. На слънце перата ѝ блестят в зелено и лилаво. Търси храна в плитчините и влажните ливади.
Източник: Натура 2000, стандартен формуляр · ИАОС, регистър
Chlidonias niger
Малка рибарка с почти черни глава и тяло през лятото. Лети ниско и леко над водата, като лястовица, и лови насекоми.
Източник: Натура 2000, стандартен формуляр · ИАОС, регистър
Phragmites australis
Основата на цялата местност. Коренищата укрепват брега, гъстите стъбла пречистват водата и дават подслон на птици, риби и безгръбначни. Тръстиковите масиви край Казашко са най-големите по Варненското езеро и са „белите дробове“ на езерото.
Казашко: В местността образува едно от характерните растителни съобщества.
Източник: БДЗП · Key Biodiversity Areas · ЕкоВарна · РИОСВ – Варна, 2021 · Wetlands International, 2003
Typha angustifolia
Разпознава се по кафявите кадифени „кочани“, които всъщност са съцветията му. Расте в плитката вода заедно с тръстиката.
Казашко: В местността образува едно от характерните растителни съобщества.
Източник: БДЗП · Key Biodiversity Areas · РИОСВ – Варна, 2021 · Wetlands International, 2003
Schoenoplectus litoralis
Висок камъш с гладки стъбла и кафяви класчета, събрани на сноп. Понася солена вода, затова е чест по бреговете на солени езера.
Казашко: В местността образува едно от характерните растителни съобщества.
Източник: РИОСВ – Варна, 2021 · БДЗП · Key Biodiversity Areas
Juncus maritimus
Образува твърди, бодливи туфи по засолените ливади около Варненското езеро. Характерна е за местообитание „Средиземноморски солени ливади“ (1410).
Източник: bsnn.org · Wetlands International, 2003
Salicornia europaea
Сочно растение без листа, съставено от членчета. Наесен почервенява. Расте на силно засолени места, където малко други растения оцеляват.
Източник: БДЗП · bsnn.org · Key Biodiversity Areas · Wetlands International, 2003
Tripolium pannonicum
В края на лятото и наесен цъфти с лилави цветове с жълта среда. Расте по засолените брегове на езерата.
Източник: bsnn.org
Lysimachia vulgaris
Високо до около метър растение с ярко жълти цветове през лятото. Расте по влажните ливади и по края на тръстиките.
Казашко: Среща се в тръстиковия масив на местността.
Източник: РИОСВ – Варна, 2021
Stachys palustris
Розово-лилави цветове, наредени на етажи по стъблото. Името му идва от старата народна употреба при рани.
Казашко: Среща се в тръстиковия масив на местността.
Източник: РИОСВ – Варна, 2021
Galium palustre
Нежно растение с дребни бели цветчета и листа, наредени в прешлени по стъблото. Обляга се на околните треви в мочурищата.
Казашко: Среща се в тръстиковия масив на местността.
Източник: РИОСВ – Варна, 2021
Inula spiraeifolia
Многогодишно растение с жълти цветни кошнички. В Червената книга на България е вписан като застрашен вид (там е наречен елиптичнолистен оман).
Казашко: РИОСВ – Варна го посочва като вид, който допълва ценността на местността.
Източник: РИОСВ – Варна, 2021 · Уикипедия
Triglochin maritima
Тясно, подобно на трева растение с дълги класове от дребни зеленикави цветове. Расте по засолените мочурливи брегове. Включено е в националния мониторинг на висшите растения.
Казашко: РИОСВ – Варна го посочва като вид, който допълва ценността на местността.
Източник: РИОСВ – Варна, 2021 · ИАОС
Sonchus palustris
Едно от най-високите ни треви – до 2–3 м, с жълти цветове като на глухарче. Включено е в националния мониторинг на висшите растения.
Казашко: РИОСВ – Варна го посочва като вид, който допълва ценността на местността.
Източник: РИОСВ – Варна, 2021 · ИАОС
Apium nodiflorum
Роднина на целината с бели сенникоцветни съцветия, които излизат от възлите на стъблото – оттам е и името ѝ. Расте в плитки води и канавки.
Казашко: РИОСВ – Варна я посочва като вид, който допълва ценността на местността.
Източник: РИОСВ – Варна, 2021 · ИАОС
Typha latifolia
По-едър от теснолистния папур, с широки листа и дебели тъмнокафяви „кочани“. Расте в плитката вода покрай бреговете.
Исторически сведения: вписан в регионалния списък за целия езерен комплекс (Wetlands International, 2003). Не е резултат от актуално наблюдение в местността.
Източник: Wetlands International, 2003
Schoenoplectus lacustris
Високи, гладки, почти безлистни стъбла с кафяви класчета близо до върха. Образува гъсти ивици в плитката вода.
Исторически сведения: вписан в регионалния списък за целия езерен комплекс (Wetlands International, 2003). Не е резултат от актуално наблюдение в местността.
Източник: Wetlands International, 2003
Limonium gmelinii
Растение на солените почви: розетка от кожести листа и разклонени метлици от дребни лилави цветове в края на лятото.
Исторически сведения: вписан в регионалния списък за целия езерен комплекс (Wetlands International, 2003). Не е резултат от актуално наблюдение в местността.
Източник: Wetlands International, 2003
Tamarix tetrandra
Храст с тънки клонки, покрити с дребни люспести листенца. Напролет се покрива с розови цветни гроздове. Понася засолени почви.
Исторически сведения: вписан в регионалния списък за целия езерен комплекс (Wetlands International, 2003). Не е резултат от актуално наблюдение в местността.
Източник: Wetlands International, 2003
Chelon auratus
Един от най-многобройните видове в езерото днес. Разпознава се по златистото петно на хрилното капаче.
Източник: Stefanov и др., 2026
Neogobius melanostomus
Най-многобройната риба в езерото според проучването от 2026 г. Живее на дъното и има черно петно на гръбната перка. Коремните му перки са сраснали като вендуза.
Източник: Stefanov и др., 2026
Atherina boyeri
Малка, почти прозрачна сребриста рибка със светла надлъжна ивица. Плува на пасажи близо до повърхността.
Източник: Stefanov и др., 2026
Platichthys flesus
Плоска риба, която лежи на дъното. Двете ѝ очи са от едната страна на главата. Понася от сладка до морска вода.
Източник: Stefanov и др., 2026
Hippocampus guttulatus
Рядка изненада: при проучването на рибите в езерото е уловен само един екземпляр. При морските кончета малките ги износва мъжкият.
Източник: Stefanov и др., 2026
Syngnathus abaster
Роднина на морското конче, тънка като клечка. Крие се между водните растения и е широко разпространена в езерото.
Източник: Stefanov и др., 2026
Anguilla anguilla
Днес е рядка в езерото и е вид с природозащитен статус. Мигрира хиляди километри, за да се размножи в Саргасово море.
Източник: Stefanov и др., 2026
Engraulis encrasicolus
Морска рибка, която навлиза в езерото през канала. Установена е там наскоро.
Източник: Stefanov и др., 2026
Gasterosteus aculeatus
Малка рибка с три бодила на гърба. През пролетта мъжкият почервенява, строи гнездо от растения и пази хайвера.
Източник: Stefanov и др., 2026
Chelon saliens
Кефал, който при опасност изскача над водата – оттам е и латинското име saliens („скачащ“). Разпространен и многоброен в езерото.
Източник: Stefanov и др., 2026
Aurelia aurita
Прозрачна медуза с четири подковообразни пръстена в чадъра. Навлиза от морето заедно с по-солената вода.
Източник: Стефанова, 2014
Myocastor coypus
Едър полуводен гризач, пренесен от Южна Америка, с оранжеви резци и ципести задни крака. Плува ниско във водата и си прави пътеки и платформи в тръстиките.
Казашко: Вписана е сред бозайниците на езерния комплекс, а жители на Казашко я наблюдават и днес.
Източник: Wetlands International, 2003
Canis aureus
Хищник, по-дребен от вълка, активен главно привечер и нощем. Групите се обаждат с характерен вой. Обитава гъсталаците край влажните зони.
Исторически сведения: вписан в регионалния списък за целия езерен комплекс (Wetlands International, 2003). Не е резултат от актуално наблюдение в местността.
Източник: Wetlands International, 2003
Delphinus delphis
Черноморски делфин, вписан сред бозайниците на езерния комплекс: навлиза откъм морето по плавателния канал.
Исторически сведения: вписан в регионалния списък за целия езерен комплекс (Wetlands International, 2003). Не е резултат от актуално наблюдение в местността.
Източник: Wetlands International, 2003
Emys orbicularis
Тъмна черупка с жълти точици. Обича да се пече на слънце по дънери и брегове, а при опасност веднага се хвърля във водата.
Исторически сведения: вписан в регионалния списък за целия езерен комплекс (Wetlands International, 2003). Не е резултат от актуално наблюдение в местността.
Източник: Wetlands International, 2003
Natrix tessellata
Отличен плувец, който се храни предимно с риба. Безобидна е, макар че често я бъркат с пепелянка.
Исторически сведения: вписан в регионалния списък за целия езерен комплекс (Wetlands International, 2003). Не е резултат от актуално наблюдение в местността.
Източник: Wetlands International, 2003
Natrix natrix
Разпознава се по двете жълти петна на тила. Безобидна е, плува добре и се храни главно с жаби.
Исторически сведения: вписан в регионалния списък за целия езерен комплекс (Wetlands International, 2003). Не е резултат от актуално наблюдение в местността.
Източник: Wetlands International, 2003
Pelophylax ridibundus
Най-едрата жаба у нас. Напролет мъжките „пеят“ шумно с издути сиви гласови мехури отстрани на главата. В източника е вписана под старото име Rana ridibunda.
Исторически сведения: вписан в регионалния списък за целия езерен комплекс (Wetlands International, 2003). Не е резултат от актуално наблюдение в местността.
Източник: Wetlands International, 2003
Hyla arborea
Малка ярко зелена жаба с лепкави дискове на пръстите, с които се катери по стъблата. Гласът ѝ е изненадващо силен за размера ѝ.
Исторически сведения: вписан в регионалния списък за целия езерен комплекс (Wetlands International, 2003). Не е резултат от актуално наблюдение в местността.
Източник: Wetlands International, 2003
Bufotes viridis
Сивкава крастава жаба със зелени петна. Понася солена вода по-добре от повечето земноводни. В източника е вписана под старото име Bufo viridis.
Исторически сведения: вписан в регионалния списък за целия езерен комплекс (Wetlands International, 2003). Не е резултат от актуално наблюдение в местността.
Източник: Wetlands International, 2003
Няма видове за този избор.
Защо е важна
Тръстиковите масиви задържат наносите и поемат излишните хранителни вещества. Така пречистват водата на езерото, което е силно натоварено от града и промишлеността.
В плитката вода между стъблата рибата хвърля хайвера си, а малките се крият от хищници.
Големият и малкият воден бик, чаплите, гмурците и лиските вият гнезда в тръстиката, далеч от хора и хищници.
Зоната е на прелетния път Via Pontica. Всяка година тук се събират над 20 000 водолюбиви птици от 64 вида, а всяка есен над нея прелитат до 50 000 бели щъркела.
Режим на защита
Режим по Заповед № 49 от 15.02.1995 г., обн. ДВ бр. 21/1995, според регистъра на ИАОС. В цялата зона „Натура 2000“ отделно е забранено косенето на тръстика от 1 март до 15 август и паленето на тръстикови масиви и крайбрежна растителност. Контролът е на РИОСВ – Варна.
До Казашко е и защитената местност „Мочурището“ (21,8 хектара, около 218 декара). Тя е обявена през 2004 г. като първата в България буферна зона около влажна зона, за да пази Казашко, а през 2007 г. става защитена местност.
Видео
Илюстрациите са оригинални и стилизирани: показват характерните белези на вида, но не са научни рисунки. Списъкът не е пълен: в зоната „Натура 2000“ са установени 202 вида птици, а в местността 142. РИОСВ – Варна посочва за Казашко и жабешка дзука и степен пащърнак, които не показваме отделно, защото не успяхме да уточним научните им имена. Бозайниците, влечугите и земноводните са по регионалния списък на Wetlands International от 2003 г. за целия езерен комплекс и не са актуално преброяване. Ако имате снимки или наблюдения от Казашко, пишете ни на info@kazashko.com.
Искаме да използваме Google Analytics, за да разберем колко хора четат сайта и кои страници са полезни. Това става само с ваше съгласие. Без него не се поставят бисквитки. Научете повече